Доц. Д-р Калина Дренска, д.м., специалист невролог, с богат опит и изявени научни интереси в областта на Множествена склероза и невродегенеративните заболявания, отговаря на следните въпроси: Какво представлява болестта на Паркинсон (ПБ) и какви са най-новите методи за диагностика и лечение.
CV: Доц. д-р Калина Дренска, д.м. е завършила Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“- гр. Варна през 2004 г. с пълно отличие. През 2010 г. придобива научна специалност „Нервни болести“. През 2018 г. защитава титлата „Доцент“. От 2007 г. до 2020 г. работи в Първа клиника по Нервни болести на УМБАЛ “Света Марина“- гр. Варна като невролог и член на екипа на Специализирани Експертни комисии по МС и ПБ към НЗОК. От 2013 г. до 2020 г. е преподавател в МУ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“- гр. Варна, а от 2020 г. до момента - невролог в ДКЦ V- Варна „Света Екатерина“. Извършва прегледи (платени и с направления) в „ДКЦ V Варна - Света Екатерина“ ЕООД на ул. Сава №2, ет.2, кабинет 23А от понеделник до петък - след предварително запазен час на тел. 052 685410.
От болестта на Паркинсон в света страдат 6,9 милиона души, като в България са около 20000 души, 10% от които са в късна фаза на болестта. Прогнозите са, че през 2040 г. 14,2 милиона души ще бъдат поразени от болестта на Паркинсон.
На 11.04.1755 г., в Лондон, в семейството на аптекар и хирург се ражда Джеймс Паркинсон. През 1817 г., в една от най-известните си научни работи - “An essay on the Shaking Palsy”, той описва трима свои пациенти. Нарича болестта „треморна парализа“. Името на болестта официално става „Болест на Паркинсон“ през 1884 г. по предложение на френския психиатър Жан-Мартен Шарко. През 1980 г. холандският градинар Ван дер Верелд, който страдал от заболяването, селектирал специално лале с червена и бяла окраска, което назовал Паркинсон. От 11.04.2005 г. червеното лале, по време на конференция на 9-ия световен ден на болестта на Паркинсон в Люксенбург, е обявено за световен символ на болестта.
Това е невродегенеративно заболяване, при което бавно и постепенно се разрушават клетки в подкоровите ядра на мозъка (допаминергични неврони в substancia nigra), които синтезират невротрансмитера допамин. Това вещество пренася сигналите за моторната дейност в Централната Нервна система. Загиването на тези клетки при болестта на Паркинсон водят до намаляване количеството на допамин, в резултат на което болните постепенно започват да развиват симптомите. Обикновено същото започва около 5 години преди клиничната изява на първите симптоми и тъй като това е един прогресиращ процес, същите се влошават с времето. Средната възраст на проява на ПБ е около 60 годишна възраст. В около 10% от случаите може да се наблюдава и при пациенти преди 50 годишна възраст.
Паркинсоновата болест се манифестира с класическата триада от тремор (треперене) при покой, брадикинезия (забавени движения) и ригидност (вцепененост), към която в последствие се добавят и постурални нарушения (отклонения от нормалната позиция на тялото по отношение на околното пространство). Началото е постепенно и незабележимо. Само 30 % се диагностицират през първата година от заболяването. Обикновено най-рано се проявява нарушението на походката, позата, фините движения на ръцете (наблюдава се несръчност), промени в почерка (символите се изписват със ситни букви), монотонен говор, рядко мигане.
Впоследствие движенията стават забавени, походката се променя- приведена напред, със сгънати ръце. Извършването на две действия едновременно е затруднено. Треперене в покой има при 70% от пациентите. Наблюдава се най-често в ръката и изчезва при движението и. С напредване на заболяването към него се прибавя и постурален тремор. Диагностицират се чрез наблюдение на походката и извършване на тестове. При рязко извъртане по време на движение пациентите губят равновесие и могат да паднат. На моменти усещат, че все едно някой ги бута напред или настрани. Срещат се и симптоми от страна на автономната нервна система, като повишено изпотяване, мастна секреция, слюноотделяне, запек и др. Психологичните симптоми включват тревожност и депресия.
С напредване на заболяването се появяват двигателни усложнения - дискинезии и флуктуации. Двигателните флуктуации представляват нарушаване на „on” периодите (през които пациентите имат добър ефект от прилаганото лечение) и „off” периоди (през които медикаментозното повлияване на симптомите не е достатъчно). Наблюдава се „ефект на изчерпване“, който е свързан с поемането на всяка доза от медикамента леводопа. Преди прием на следваща доза, поради изчерпване на ефекта на веществото, болните се сковават. С напредване на заболяването „on – off“ феномените стават непредсказуеми и внезапни. Периодите на липса на ефект от лечението могат да достигнат до 50% от времето през деня, а по време на „on” периодите се наблюдават тежки дискинезии (абнормни неволеви движения, наподобяващи тикове). Дистониите се срещат при прогресия на заболяването или в следствие на лечение с леводопа. Феноменът на „замръзване“ може да се появи при всеки двигателен акт, но има най–голямо значение, като ангажира ходенето (колебание при старта и при обръщането). Наблюдават се и запек, уринарни нарушения, сексуални нарушения (импотентност при мъжете, а в някои случаи при високи дози медикаменти – хиперсексуалност), хипотония, сетивни нарушения (болки и изтръпване в крайниците), затруднено преглъщане. Могат да се наблюдават и невропсихични нарушения, които се срещат при 1/3 от пациентите. Включват когнитивни нарушения, деменция, халюцинации, тревожност, раздразнителност, както и нарушения на съня.
За поставяне на диагнозата от значение са данните от прегледа-анамнеза, физикален и неврологичен статус. Използват се различни медикаментозни тестове, електрофизиологични изследвания - ЕМГ( електромиография), лабораторни методи (кръвни изследвания за отдиференциране от други заболявания с подобни симптоми), функционални невроизобразяващи методи като еднофотонна емисионна компютърна томография (SPЕCT) и позитронна емисионна томография (PET), офталмологично изследване и др.
Друго съвремено образно изследване е DaTSCAN. Посредством инжекционен разтвор с радиофармацефтично средство йофлупан, което се свързва със структури на повърхността на окончанията на нервните клетки в зоната на стриатума в мозъка, отговорни за транспорта на допамин, ясно се наблюдават измененията в мозъчните структури, отговорни за развитието на Паркинсоновата болест. За първи път в България, в гр. Варна, в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, пациентите имаха уникалната възможност да се възползват от това специфично изследване с оглед своевременна и точна диагностика.
За голяма радост, в България разполагаме с всички най-съвременни групи медикаменти за лечение, които се покриват от НЗОК, както и с изключително ерудирани и подготвени на световно ниво специалисти невролози. За лечение се използват медикаменти от групите на леводопа, допаминови агонисти, MAO-B инхибитори, COMT-инхибитори, антихолинергични медикаменти. В последните години се разработиха и специални устройства за лечение чрез интестинален гел, съдържащ комбинация от медикаменти, които директно се впръскват в червата. Поставя се тръбичка по хирургичен път, която се свързва с касета, изпълнена с медикаменти. Дозирането става от компютър. Състоянието на пациента се подобрява значително и той отново може да се движи свободно, повишавайки качеството му на живот. Тази терапия е подходяща за пациенти, приковани на легло, с тежки двигателни флуктуации, при които останалите медикаменти вече нямат ефект. Лечението е покрито на 100% от НЗОК.
Друг метод за лечение при късна Паркинсонова болест е дълбоката мозъчна стимулация (DBS)- оперативна интервенция, при която се поставя устройство, изпращащо електрически сигнали до определена област в мозъка, която контролира движенията. Електродът се свързва с устройство, което изпълнява ролята на пейсмейкър. Пациентите могат да се възползват напълно безплатно от тази процедура, при покриване на критериите за лечение и след одобрение от експертен съвет по ПБ и НЗОК. В краен случай може да се приложи и палидотомия.
Въпреки множеството терапевтични възможности е необходимо и прилагане на допълнителни методи като балансирано хранене (прием на повече фибри, достатъчно плодове, зеленуци, бяло месо), регулярна физическа активност (упражнения за баланс, координация, мускулна сила), физикална и трудова терапия.
В заключение трябва да подчертаем, че от изключителна важност е скрининга и ранното диагностициране на това заболяване, тъй като възможностите, с които разполагаме в днешно време, могат значително да забавят хода на болестта, както и да предоставят по-добро качество на живот на пациентите и техните близки.