Д-р Нели Николова, офталмолог в „ДКЦ V Варна Света Екатерина“ ЕООД:
CV: Д-р Нели Николова е възпитаник на варненския Медицински универсиет „Проф. Параскев Стоянов“. Висококвалифициран специалист по очни болести с над 11 години опит. В „ДКЦ V Варна Света Екатерина“ ЕООД консултира всеки понеделник от 8:30 до 12:30 ч и всеки вторник от 13:00 до 16:00 ч, в кабинет 27, ет. 2.
Глаукомата е водеща причина за необратима слепота при пациентите над 60 години. Тя обаче може да бъде предотвратена при ранно поставяне на диагнозата и адекватно лечение. Ще се опитам на достъпен език да обясня същността на заболяването. Глаукомата е свързана с увреждане на зрителния нерв, в резултат на което се увреждат клетки на ретината и предизвиква прогресиращо ограничаване на периферното зрение, както и намаляване на зрителните функции до слепота.
Очната ябълка непрекъснато произвежда водниста течност, наречена вътреочна. Количеството на произведената течност съответства на количеството течност, която се оттича. Този процес подържа вътреочното налягане (ВОН) стабилно. Когато настъпи дисбаланс, това автоматично води до повишаване на ВОН и до увреда на зрителния нерв, който е изграден от повече от 1 млн. малки нервни влакна, подобно на електрически кабел с множество малки жици. Ако тези нервни фибри загинат се появява „сляпо петно“ в зрителното поле. Пациентът обикновено не забелязва началните изменения, докато не загинат по-голяма част от нервните влакна. В крайните стадии на този дегенеративен процес натъпва пълна загуба на зрение (слепота).
Съвсем опростено, съществуват два основни типа глаукома - първична и вторична глаукома. Първата е най-често срещания тип. Развива се постепенно и води до повишаване на стойностите на ВОН и респективно до увреждане на зрителния нерв. Този тип глаукома е безболезнена и първоначално при нея не се наблюдават промени в зрителното поле, докато увреждането не прогресира значително, затова я наричаме „тихият крадец на зрение“. Ето защо, редовните очни прегледи са изключително важни за ранно откриване на заболяването и предотвратяване на необратимо увреждане на зрителния нерв.
Втория тип глаукома се развива при определени анатомични особености на очната ябълка, които водят до рязко повишаване на стойностите на ВОН. Това състояние е известно като остър глаукомен пристъп. Пациентите съобщават за внезапно начало, наличие на замъглено зрение, болка в очната ябълка, главоболие, гадене, повръщане. Това е спешно състояние в офталмологията, което ако не се менажира адекватно и навреме, може да доведе до необратими изменения. При част от пациентите този вид глаукома се развива постепенно, т. нар. хронична глаукома. Те не знаят, че я имат докато уврежданията не напреднат значително или не настъпи остър глаукомен пристъп. Факт, който още веднъж потвърждава важността на редовните очни прегледи.
Обикновено тя се среща при пациенти над 40-годишна възраст. Наблюдава се фамилна обремененост. Един от основните признаци и симптома, който най-често насочва към тази диагноза е високото очно налягане. Бих посъветвала пациентите редовно да правят измервания на ВОН, за да се „хване“ глаукомата във възможно най-начален стадий.
Наличието на очна травма, по-малката дебелина на роговицата, наличието на други диагнози като диабет, хипертония, нарушения в циркулацията на кръвта, както и продължителната употреба на очни капки съдържащи кортикостероиди са фактори, които благоприятстват появата на глаукома.
Единственият сигурен начин за поставяне на диагноза глаукома е пълният очен преглед. Той включва денонощна крива на ВОН, измерване на дебелината на роговицата, изследване на камерния ъгъл, изследване на зрителното поле чрез изследване, наречено компютърна периметрия, както и оптична кохерентна томограгия (ОСТ), която ни дава необходимата информация за поставяне на диагнозата глаукома. Скринингът за заболяването, при който се провяряват само стойностите на ВОН, не е достатъчен за постяване на диагнозата.
Глаукомата може да се лекува като лечението консервативно и/или оперативно. Голяма част от пациентите отговарят добре на лечението с очни капки. При друга част от пациентите се налага оперативно лечение. И в двата случая резултатът е намаляване на стойностите на ВОН.
В заключение, със споделеното искам да привлека вниманието на широк кръг от читатели върху грижата за зрението им и навременната консултация със специалист по очни болести. Успешното лечение на глаукомата е екипен процес между пациента и лекуващия лекар. Адекватно и навреме поставената диагноза, както и правилното менажиране и проследяване на пациентите, има ключова роля за съхраняване на здравето и функцията на зрителния анализатор. Това от своя страна осигурява добро качество на живот на пациентите с глаукома.