Д-р Гергана Градева - специалист ендокринолог в „ДКЦ V Варна Света Екатерина“ ЕООД
CV: Д-р Гергана Градева е възпитаник на варненския МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Диагностицира и лекува пациенти със захарен диабет, затлъстяване, метаболитен синдром, заболявания на щитовидната жлеза, полови, хипофизни, надбъбречни, хормонални нарушения, поликистоза на яйчниците и остеопороза. В „ДКЦ V Варна Света Екатерина“ ЕООД д-р Гергана Градева консултира всеки понеделник и сряда от 14:30 до 18:30 ч и всеки петък от 8:30 до 16:30 ч, в кабинет 44, ет. 2 след предварително записване на регистратура (тел. 052650568, 052651525) или чрез платформата SuperDoc.
Д-р Градева, световната тенденция е все повече хора да се диагностицират с диабет. На какво се дължи това?
Първо да поясним, че захарният диабет бива няколко типа: тип 1 (инсулинозависим), който обхваща около 10 % от всички болни с диабет и е по-често диагностициран при лицата под 18 години, тип 2 - обхващащ най-голям процент от всички видове, характерен за по-възрастното население, гестационен захарен диабет (диабет, диагностициран по време на бременност) и други специфични форми.
Главните усилия на здравните специалисти са насочени към превенцията и ранната диагностика на захарния диабет тип 2. Основните причини, отговорни за развитието на около 80 % от захарния диабет тип 2 сред възрастното население, е високата честота на затлъстяването (което е световна тенденция), нездравословният начин на живот и по-специално обездвижването – фактори, които зависят от нас самите. В тази рискова група се включва и метаболитния синдром, еквивалент на предиабетно състояние. Неговата честота за България възлиза на 35 %, като съотношението между двата пола е 41 % за мъжете и 31% за жените.
Има четири начина за поставяне на диагноза захарен диабет:
1.При наличие на клинични признаци, характерни за заболяването (увеличено количество урина за едно денонощие, увеличен прием на вода поради жажда, необяснимо намаление на тегло) и случайна кръвна захар ≥11,1 mmol/l т.е. проба, взета по всяко време на денонощието без оглед на времето от последното хранене;
2. При кръвна захар ≥7,0 mmol/l на гладно, т.е. да е спазен интервал от поне 8 часа от последния прием на храна;
3. При кръвна захар ≥11,1 mmol/l на 2-ри час в хода на орален глюкозо-толерансен тест (ОГТТ), проведен съгласно изискванията на СЗО със 75 g глюкоза;
4. При HbA1с гликиран хемоглобин c >6,5%.
При поставянето на диагноза захарен диабет с един от посочените методи е необходимо резултатът от изследването да се повтори, за да се изключи лабораторна грешка, освен в случаите, когато диагнозата е ясна на базата на клинични данни, например класически симптоми на хипергликемия.
Кои са симптомите, които трябва да ни алармират, че трябва да посетим ендокринолог?
В началните стадии пациентите имат инсулинова резистентност, която води до наддаване на килограми и повишен глад за сладки храни. Когато не се вземат адекватни мерки в този ранен период, се стига до прояви на първите симптоми на захарния диабет тип 2: изразена сухота в устата и прием на голямо количество течности, често нощно уриниране, рецидивиращи генитални и кожни инфекции. Прогресията на състоянието води до необяснима редукция на килограми, изразена умора, дехидратация. Пациентите с тези оплаквания, особено ако са фамилно обременени със захарен диабет, трябва да се обърнат към своя личен лекар, който ако открие проблем, да ги насочи към ендокринолог.
Инсулинът е обичайният заподозрян, когато става дума за повишена кръвна захар. Каква е неговата роля и в кои случаи говорим за инсулинова резистентност и как се установява тя?
Инсулинът е пептиден хормон, произвеждан от Лангерхансовите острови на панкреаса. Той е основен елемент в метаболизма на въглехидратите, тъй като регулира и поддържа нивата на кръвната захар в нормални стойности. Позволява на глюкозата в кръвта, при нормални условия, да навлезе във всяка клетка на тялото и да бъде използвана за енергия.
Инсулиновата резистентност се определя като състояние, при което се наблюдава намален клетъчен и тъканен отговор към действието на хормона инсулин. Kлетките стават по-малко чувствителни към действието му. За да се преодолее тази резистентност, се увеличава производството на инсулин, съответно стойностите му в кръвта.
Инсулиновата резистентност води до повишен апетит, наддаване на тегло, което трудно се поддава на корекция, лесна умора, отклонения в стойностите на кръвната захар. За да се докаже, че пациент има инсулинова резистентност, първо е необходимо да бъде прегледан от ендокринолог. Въз основа на налични клинични данни се назначава провеждането на лабораторно изследване на нивата на кръвната глюкоза сутрин на гладно (след поне 8 часа глад) и на имунорективния инсулин. Въз основа на резултатите се изчислява HOMA индекс. Стойности над 2,5 потвърждават диагнозата. Тук е мястото на ендокринолога, който да даде своите препоръки за справяне с това обратимо състояние.
Инсулиновата резистентност е основна причина за метаболитния синдром и в последствие за захарен диабет тип 2. Метаболитният синдром включва следните компоненти: повишена обиколка на талия (над 94 см. за мъже и над 80 см. за жени), увеличени стойности на триглицериди (>1,7 ммол/л ) и понижени на HDL- холестерол( < 1,0 ммол/л за мъже и < 1,3 ммол/л за жени), кръвна захар на гладно над 5,6 ммол/л и повишено артериално налягане (над 130/ 85 mm Hg ).
До какви късни усложнения може да доведе диабетът?
Лошият контрол на захарния диабет води до понижаване качеството на живот и намаляване неговата продължителност. Повишава се честотата на инвалидизирането сред пациентите поради прогресията на съдовите усложнения - атеросклеротична болест, засягаща функцията на сърцето, главния мозък и долните крайници. Също така се стига до увреждане на бъбречната функция (в крайни стадии до бъбречна недостатъчност), зрението, засяга се нервната система. За това е много важно добрата комуникация с наблюдаващия ендокринолог, чрез която могат да се предприемат адекватни мерки за ограничаване на усложненията на диабета.
Не са малко случаите на деца – диабетици. Какво отключва диабета при подрастващите?
Както вече споменах, при децата по-често се открива захарен диабет тип 1, които се развива при автоимунно уреждане на панкреаса, което води до намалено производство на инсулин и повишаване на кръвната глюкоза. Освен класическият първи тип диабет при децата се увеличава честотата на затлъстяването, което води до инсулинова резистентност и влошено метаболитно здраве. Заседналият начин на живот, нездравословното хранене, увеличеният стрес снижава възрастовата граница за проява на захарен диабет тип 2.
Какви симптоми трябва да следят родителите?
Родителите трябва внимателно да следят за промяна в теглото на детето (отслабване или напълняване), увеличаване на приема на течности, нощно напикаване при по малките, рецидивиращи генитални инфекции, промяна в аромата на дъха (ацетонов), изразена умора, сънливост, болки в корема, гадене и повръщане.
Разбирайки, че за появата на диабет тип 2 всеки пациент сам е отговорен, какво бихте препоръчали за да се намали риска от развитие на това заболяване?
Най-важното, но може би най-трудното, което всеки човек може да направи, за да не се стига до развитието на захарен диабет тип 2, е здравословен начин за живот. В него се включват приемът на достатъчно течности /основно вода/, разнообразна храна, съдържаща адекватно количество плодове, зеленчуци, животински продукти (млечни продукти, яйца, нетлъсто месо, риба), зърнени храни, но с превес на пълнозърнестите, сведена до минимум консумацията на храните съдържащи рафинирани захари и имащи висок гликемичен индекс. Освен здравословното хранене, умерено спортуване (поне 30 минути пет пъти седмично), промяна в навиците за пазаруване (следване на списък, никога гладен) и редуцирането на стреса са от ключова роля за подобряване на здравословното състояние. Заедно с промяната на начина на живот е важно и провеждането на редовни профилактични прегледи, чрез които да се оцени адекватно здравословното състояние на човек. Ако се диагностицират на време метаболитните отклонения на пациента, своевременно могат да се предприемат адекватни мерки, без да се достига до необратими усложнения от заболяването.